Винаги има изход!
Никога не е късно, докато не стане късно!
И това „да е късно“, означава… най-лошото. Знаете… фаталният край. Това е единственото на света, от което няма връщане назад. Във всеки един момент преди това има път към спасение. Форумите, книги със споделени истории, статии, изследвания, всички те са пълни с примери на хора, страдали дълги години, но успели да се измъкнат от лапите на зависимостта. Дори и на 60- или 70-годишна възраст и по-късно. Потърсили помощ и разбрали какви са механизмите за спасяване.
Но това, което всички те разказват, е, че никой не е бил в състояние да им помогне, докато те самите не са решили, че имат нужда от помощ и са я потърсили. Защото допреди това са се съпротивявали на предлаганата помощ.
Това е историята при всички зависимости. Винаги първата стъпка е да разбереш, че имаш проблем и да си го признаеш. Не можеш да лекуваш нещо, за което си мислиш, че „го нямаш“. Не работи така, не може.
В открити или анонимни интервюта борещи се със зависимост споделят как са успели да възстановят живота си. Лека полека, стъпка по стъпка. Върнали са дълговете си; оправили са си зъбите, избити при сбиване или при среща с кредитор; оправили са взаимоотношенията със семейството си и дори да не са ги направили „перфектни“, са ги направили много по-добри; намерили са си работа; откупили са заложените си вещи; имат нова кола; нови мебели.
„Никога не е късно“ – това е, което всички те споделят, обикновено допълвайки, че самите те в началото не са го вярвали и са се лекували механично и от отчаяние, но мислейки, че никога няма да се справят.
Но е важно да се знае, че зависимостта не един и два пъти е водела до фатален край – когато дължиш пари на „не когото трябва“, когато, заради бедност и дългове, нямаш пари за лекарства, често от депресия, довела до самоубийство. Та, тази „опция“ винаги дебне и макар, винаги да има изход, то понякога е „изход от живота“.
Винаги има изход, но трябва да избереш кой от двата да бъде.
снимка: pixabay.com