Хазарт или Как да предпазим децата от хазартна зависимост

Вечният въпрос „да играеш или да не играеш“ тревожи много родители, особено в контекста на пристрастяването към хазарта, което надвисна като Дамоклиев меч над главите на децата ни с появата на интернет. Но дали само онлайн игрите влияят активно върху психиката на децата, може би обикновените шашки, тото, настолни игри, всякакви игри със зарове, градове или дартс също могат да развият това ужасно чувство у детето, чувство на вълнение и нужда от игри или пристрастяване както е прието да го наричаме.

Трябва ли децата да се учат на хазарт?
Като начало, нека разберем какво всъщност имаме предвид под определението за „хазартни“ игри. Първото определение, което е в речника относно хазарта: игра, в която печалбите зависят изцяло или до голяма степен не от уменията на играчите, а от случайността. В по-късните интерпретации на тази фраза думата „пари“ винаги присъства: залагане на пари или каквато и да е материална стойност на събитие с произволен изход. Основният интерес не е насочен към процеса на играта, а към нейния изход, участниците не демонстрират никакви лични способности.

И така, се оказва, че хазартът има два компонента – определен ЗАЛОГ и СЛУЧАЙНОСТ, която е в основата на играта. Както разбирате, в детските игри всяка стойност може да служи като залог: красиво камъче, интересен стикер, ярка значка. Без значение какво ще играе ролята на тази материална стойност, залогът все пак ще се осъществи. Всички приказки са базирани на вълшебства, свръх способности и случайности, които помагат на главните герои да станат ГЕРОИ – Spider-man или случайното ухапване от паяк, а защо не Обеликс, който случайно като дете паднал във вълшебната отвара на Панорамикс.

И така, има доста игри, в които има възможност случайно да станете „готин” или „забогатеете”, тоест да СПЕЧЕЛИТЕ НЯКАКВА ПОЛЗА. Обикновено победителят става собственик на някакъв вид „богатство“ без това, играта сякаш губи смисъла си. „Богатството“, както вече казахме, може да бъде всичко, включително обикновените монети, на които възрастните не придават специален статут на пари – какво има, дреболия. А децата, напротив, събират стотинки с надеждата да натрупат точно това „богатство“ и дори изчисляват колко все още липсва за колелото от витрината.

Да вземем едно семейство, в което родителите решават да направят мотивационна програма за сина си. Бащата решава да привикне детето към бизнес от ранно детство. Момчето трябва да учи или да прави нещо, за да печели пари. От една страна, това наистина извежда правилното разбиране за това как можете да сбъднете всяка мечта, да кажем да си купите колело. Трябва да работите усилено и ще получите награда, която можете да похарчите за мечтата си.

Представете си следната ситуация, в която същото дете спечели няколко левчета в една от настолните игри, мислите ли, че ще усети „миризмата на лесни пари“? Мисля, че да. Неподготвен да приеме този вид лесни „печалби“, неопитният детски ум ще реши, че няма нужда да се занимава с каквато и да е упорита и дълга работа, като може да получи пари веднага, без да губи време и усилия. И тук възниква въпросът каква тогава да бъде играта, защото е невъзможно да се изолира детето от общуване с връстници и всякакви игри, в които може да „виждаме престъпност“.

И така, как да отговорим на въпроса дали да учим ли децата на хазартни игри? Няма да е възможно да се намери еднозначно решение – всяко семейство има свои собствени основи, спазва своите традиции и има собствено мнение по този въпрос. Много семейства вярват, че няма нищо лошо в играта на карти или монополи, домино, детски билярд и дори казина (има такава детска версия на рулетка). Много хора казват, че подобни игри не са предизвикали никаква зависимост у нас и нашите родители, а те са ги играли. Вълнение – да, имало е и ще има, невъзможно би било без него!

А какво е хазарт, нека погледнем в речниците. Хазартът е емоция, свързана с очакването за успех (не непременно адекватен на реалността) в нещо. Често се свързва със случайност, игра, риск, опасност. Идва от фр. hasard – „шанс“, „риск“, „зар“. Още повече, че няма пряк еквивалент на думата „хазард“ на френски, а вместо това се използват думите passion – „страст“, ​​emballement – ​​„увлечение“ и др. Оказва се, че рискът, страстта и увлечението към нещо могат да предизвикат пристрастяване. Но какво да кажем за страстта или спортната страст? Притеснение ли е? В много случаи има и залози в спортни игри. Или в крайна сметка трябва да мислите само за зависимостта, която ви кара да чакате произволно бинго, където не е необходимо да прилагате умения? И тук отново възниква въпросът, не е ли необходимо да можете да играете карти, за да спечелите? А картите определено се считат за игра на късмета.

снимка: pixabay.com

Може да харесате още...