Хазартната зависимост вероятно е в пъти по-разпространена от предполаганото досега

Непознаването на един проблем, както и липсата на статистика за жертвите от него са две от може би трите най-страшни спънки пред решаването му, като третото е липсата на желание той да бъде признат за проблем – тоест: когато едно общество или дори самите жертви отказват да го признаят за проблем.

Хората често бъркат болестта „зависимост“ с липса на воля, пренебрегвайки заключенията на безброй медицински изследвания, експерименти и доказателства.

Това води до страх у страдащите от зависимост и затварянето им в себе си. А това нерядко води до фатални последици. Буквално фатални.

В България няма статистика, която да ни каже каква част от самоубийствата са свързани със зависимости, камо ли профилирано – хазартната зависимост.

Може да се направи обосновано предположение, че липсата на такава статистика е част от замитането на проблема „под килима“, но европейският опит в областта е смразяващ и сочи, че либерализирането на пазара на хазартни игри води след себе си увеличение във фаталните изходи за страдащите от хазартна зависимост.

Например във Великобритания, след либерализирането на законите, регулиращи хазарта, се наблюдава диспропорционално увеличение на влиянието, което онлайн залаганията оказват върху ежедневието на хората.

В материал на в. „Гардиън“ от 4 декември 2021 г. се казва, че мнозина от роднините на самоубили се хазартно-зависими са категорични, че – след въпросното либерализиране на законите през 2005 г. – в ежедневието им е станало НЕВЪЗМОЖНО да избягват рекламите на опасните за тях сайтове, казина и други хазартни услуги (в интернет, в социалните медии, в конвенционалните медии, по улиците). Това е наблюдението на хора, загубили близък, който се е самоубил в следствие на стреса от хазартната зависимост, загубата на спестяванията си, проиграването на заплатата си и т.н.

Тяхното наблюдение има мрачна тежест и ако някой се изкуши да твърди, че заключенията им са преувеличени заради мъката им, то все пак съществува и статистика, която изключва емоциите и може да говори в подкрепа на данните, че хазартната опасност набира сила.

В друг материал на в. „Гардиън“ (23 март 2022 г.) се казва, че хазартната зависимост вероятно е девет пъти по-голяма от смятаното досега. Това е изследване, което засяга Великобритания. Трудно е да се каже какъв е процентът засегнати в България, защото резултати от такива изследвания просто няма (и това, тази липса, също е част от проблема). За Острова се твърди, че 2,8% от възрастните жители са отбелязани като засегнати от проблемно залагане. При население от над 67 милиона души, това са малко под 2 милиона страдащи. Към тях обаче се добавят и 3,3 милиона, класифицирани като „засегнати други“ – тоест: такива, които са засегнати от нечие проблемно залагане – на съпруг/съпруга, дете, родител, близък, приятел/приятелка. Общо страдащите от хазартните последици на зависимостта са над 5 милиона.

Няма смисъл да се приравняват процентите от Великобритания към България, защото социалните, геополитическите и икономическите фактори са различни, както и традициите в залагането като развлечение през годините. Но, ако си позволим все пак да приравним процентите (горе-долу), то ще се окаже, че почти 170 000 са пряко страдащите зависими и още толкова са „засегнатите други“. Говорим за 340 000 негативно повлияни животи в страна, в която липсва сериозна програма за справяне с проблема.

Самоубийствата, за които стана дума, са само част от много тежките социални проблеми. Друг такъв проблем са престъпленията, извършвани от зависимите, за да си набавят доходи. Кражби, грабежи, нападения и т.н. Хазартните зависими, разбира се, са най-обикновени хора, поставени в екстремна ситуация от болестта си. Те не са престъпници с опит и затова често се оказват зад решетките. В България обаче липсва стратегия за лечение на хазартно-зависимите, а престоят в затвора не може да се нарече „терапия“. Когато присъдата изтече, хазартно-зависимият се връща в обществото заедно със своята болест, тя не остава някъде другаде. И той – вече загубил приятели, семейство, работа, докато е бил в затвора – отново се оказва очи в очи с болестта, но без пари и без подкрепа. Шансовете да се обърне отново към престъпния живот са немалки.

А един от изходите за такъв човек, останал сам или загубил работата си, отритнат от обкръжението си, е част от вече споменатият по-горе негативен феномен на увеличената статистика за самоубийства, свързани със стреса, съпътстващ хазартната зависимост. Ножът е с две остриета и двете са опасни – едното за страдащия, другото за обществото, което може да пострада от нуждата му да си набавя средства за залагане. На фона на това в България липсва стратегия за лечение на зависимостта, както и статистика за бройката страдащи и за бройката вече „загубили битката“.

Снимка: Pixabay.com

Може да харесате още...