„Смятахме да създаваме семейство… а след два дни заплатата му я нямаше“

Психическо здраве, физическо здраве, спокойствие, забавления, добре прекарано време – все врагове на депресията и нейните съучастници: зависимостите. Изграждането на здравословни навици е част от основите, на които стъпи проектът „Заложи на себе си“.

Хазартът, както всички зависимости, е болест на ума и душата. Когато си щастлив и весел, нямаш нужда от „бягство от реалността“, от „притъпяване“ на болката. Не. Но колко щастлив си, когато си потопен в монотонно ежедневие, забързан в работа и преследване на задачи – като мишка в лабиринт?

Снимка: bgaa.bg

Да…

И затова започнаха срещите на хората от екипа на „Заложи на себе си“ с младите хора, чието здраве трябва да бъде опазено. Организиран беше поход в планината и срещата, чиято цел – същите тези млади хора да се грижат за своето физическо и психическо здраве – беше „тествана на терен“ и… и очевидно още от първия старт се оказа на прав път.

По време на разходката бяха провокирани разговори по темата за хазартната зависимост и дискусията доведе до едно разкритие, една много интересна и тъжна, но много жива и истинска история, с която се слага началото на взаимопомощта – страдащи помагат на страдащи.

Историята е истинска, но променихме имената на участниците в нея, за да запазим анонимността им.

Личният опит е най-добрият съветник, а тук той е черпен от страдание и спънки, но и трябва да отбележим още нещо важно: тази история все още не е стигнала щастливия си край, все още е с „отворен финал“… Страдащият зависим все още е вътре в кошмара на болестта и се опитва да намери своя изход. Въпреки това той е закотвен в най-страшното – в началото на битката, там където все още властва отрицанието. Гигантският враг на спасението – ОТРИЦАНИЕТО!

Той не си признава, че има проблем, камо ли да го приема за „болест“ – грешка, която е коствала много на мнозина…

„Когато го накарам да се изправи пред истината“, разказва Силвия, „той се опитва да ме изкара параноичка. Опитва се да извърти нещата така, сякаш аз преувеличавам. Има и някакво влияние над хората. Сякаш се страхуват да говорят за проблема му пред него. Пред мен разказват истории как са го засичали да залага и да губи, когато е обещавал да не го прави повече, но когато видят приятеля ми… бившия ми приятел“, поправя се Силвия, „Те не смеят да го погледнат в очите и да го повторят. И така излиза, че той е винаги прав, а аз съм някаква параноичка, че се тревожа за него. Същевременно неговите приятели постоянно ми се обаждат, за да ми кажат, да ми „докладват“, че той е в казиното или че залага онлайн. Сякаш те очакват аз постоянно да го пазя“.

Стефан не е завършил образованието си, разказва ми тя, дори гимназия не е завършил, спрял е след осми клас. Хваща се на временни работи, не е намерил мястото си. Работи по обекти, строежи, не изкарва много, но и малкото е винаги готов да пропилее.

Има едно голямо разминаване в характера му. Това е много важно да знае всеки, който си има вземане-даване със зависими: той е концентриран и изобретателен, готов на всичко, за да намери начин да захрани зависимостта си. Той е авторитетен пред близки и приятели, те дори се смущават от него, когато стане дума за проблема му, такова влияние има над тях и такъв респект буди. Същевременно е точно обратното, когато някой от шефовете му не му плати обещаната сума, забави плащането или го измами по някакъв начин – тогава не е борбен не търси правата си, летаргичен е.

Много е важно това да бъде добре разбрано и запомнено от всички, които имат или ще имат (нищо не се знае в този живот!) взаимоотношения със страдащи от зависимостта: зависимите са други личности, когато тя (зависимостта) вземе превес над тях. Тя променя хората, прави ги понякога по-агресивни, стават много комбинативни, замислят начини да намерят пари, но само до толкова – да захранят зависимостта си, това поглъща цялата им енергия. Ако само можеха да намерят начин да я насочат в нещо креативно…

„Смятахме да създаваме семейство“, казва Силвия, „а след два дни заплатата му я няма. Когато не съм постоянно до него, с него, за да го контролирам, парите изчезват, а след това той започва да си измисля истории. Истории, с които да ми обясни как са изчезнали. Абсурдни истории, невъзможни. Наистина как мога да разчитам на него?

Той някога търсил ли е помощ – било в клиника, било в група за взаимопомощ?, питам аз Силвия, ясно давайки си сметка колко малко хора в България го правят и получавам предчувствания отговор:

„Не“.

А, той въобще признава ли си, че има „проблем“?, питам аз, отново предчувствайки и този отговор и отново познавам:

„Той смята, че това не е никакъв проблем. Казва, че може с това, но може и без него. Поне така твърди, колкото и да не изглежда вярно“.

Оказва се, че единственото, постигнато от нейната тревога, е смяната на „репертоара“ на Стефан – просто не е залагал пред нея. Толкова. Криел се е по-добре.

Стефан е на 21 години и идва от семейство на хазартно зависими.

Точно така – семейство на хазартно зависими.

Расъл е в село в Северозападна България. „Хората там живеят ден за ден“, разказва с тъга Силвия, „Ден за ден…“ По думите ѝ, мнозина в селото, в другите околни села, дори в градовете в онази част на България са свели ежедневието си до това да изкарат някакви пари за деня, които веднага изчезват, „инвестирани“ в алкохол, цигари и хазарт. С най-пълна сила това важи за младите. Те не са достатъчно физически активни, за някои от тях разходката сред природата е „загуба на време“, което предпочитат да прекарат с чаша и цигара, докато залагат.

Най-лесното и най-грешното е да ги съдим и да гледаме на тях „от високо“. Не забравяйте, че зависимостите за заместители на реалността, когато тя е прекалено трудна за приемане. Не мислете, че силни хора не могат да се пречупят и да паднат жертва на зависимостта, на тежката реалност или на желанието да избягат. Едни хора са предразположени и отключват артрит, други – язва, а трети се разболяват от зависимост.

Ами, когато изход изглежда сякаш няма и става още по-лесно да пропаднеш? Работа, доходи, развитие на региона? Ами „влиянието“ от телевизията, жълтите списания и интернет профилите на „звездите“, които рекламират порока? „Гледам сестра ми, която е тийнейджърка“, казва Силвия, „Тя влезе във възрастта, в която се интересуват вече от секс, от алкохол, започват да любопитстват за наркотици… гледат да им е „модерно“, а не могат да разберат, че не са готови за тези неща, че не са научени да се пазят от тях. Радвам се, че поне няколко деца ме послушаха и все още „държат фронта“ и не са опитвали нито едно от изкушенията, въпреки обкръжението, което имат около себе си“.

Обкръжението?, натъртвам аз – Обкръжението от интернет и медийните влияния, глобалното обкръжение ли? „Не само“, пояснява Силвия, „Най-прякото им обкръжение също. По-големите предават порока на по-малките. Навършилите пълнолетие стават „лидери“, защото имат книжка, качват по-малките в колата, обикалят, разкарват ги по заведения, демонстрират разюздано поведение, пият алкохол, ходят да залагат, кой знае какво още. После виждат същото и от „звездите“, от интернет, от новините, от филмите. Няма ли образование с примери, което да им каже на децата, че екранът, филмът, снимките, списанията и всичко това е различно от живия живот, те ще се опитват да го имитират – и хубавото, но най-вече и лошото“.

Смяташ ли, че липсва осведоменост у младите по отношение на рисковете, които ги дебнат, обръщайки се към примамки, като хазарт, алкохол?, питам Силвия. „Разбира се“, отговаря ми тя, „Липсва информация, липсва превенция, липсва образование. Те са финансово неграмотни, не умеят да стопанисват парите си и ги пилеят, това ги депресира, опитват се да намерят пари от другаде, гледат реклами на хазартни игри, решават, че имат шанс, губят още, посягат към алкохола, често към дрогата. Влизат в порочен цикъл. Трябва дори в училище да се преподава финансова грамотност, да се преподава за вредата от изкушенията, трябва от най-ранна възраст да са готови за опасността. А да говорим ли за това, че липсват алтернативи за свободното им време – спорт, организирани мероприятия на открито, разходки?“

Всъщност как самата Силвия е разбрала за проекта „Заложи на себе си“?

Неведоми са пътищата…

Снимка: bgaa.bg

Покрай работата си, чисто служебно задължение преди три дни я сблъсква с информация за проекта и тя е повече от заинтересована. Готова е да споделя опита си и да помага на млади хора, изпаднали в нейното положение. Да помага с опита си. Питам я дали е виждала информация за групи за помощ, за взаимопомощ за хора със зависимости. „Не“, казва тя, „това е първата информация, която ми попадна, проектът „Заложи на себе си“. Значи е съгласна, питам аз, че в България просто няма информация, няма достатъчно центрове за помощ, че не се говори за този проблем. „Така е…“, тъжно се съгласява тя, но отново подчертава, че самата тя, която работи и едновременно с това учи за преподавател, е готова да помага на хората, да ги образова, да споделя собствения си опит, да помага разработването на информация за помощ на страдащите.

А някъде в тази история остана на заден план едно „зрънце“ неотговорено – как е започнал Стефан с всичко това?

Покрай приятели. Класика.

Когато е бил малък, дружал с по-големите батковци, те са дали пример за това какво е да си „готин“ и му е харесало. После всичко е било много лесно. Особено в едно общество, което живее ден за ден, а изкараното „инвестира“ в няколкото им останали удоволствия: алкохол, цигари и хазарт. „Защо да бачкам като луд, като мога да ги изкарам тия пари лесно?“ Това е казвал Стефан на Силвия, когато е имал късмет и е печелил от залаганията. Капан, в който мнозина са падали.

Липса на алтернативи за свободното време на младите, липса на образование, липса на достатъчен доход, наслоявано с времето усещане за безизходица – всичко това, съсредоточено в Северозапада на България – най-бедният регион на Европейския съюз – води до предвидимите социални катастрофи.

Много важно е ето това, което си споделяме към края на нашия разговор със Силвия:

Аз я питам дали е оптимистка за спасяването на Стефан. Ето какво ми казва:

„Да, оптимистка съм. Аз още го обичам. Макар че сме се разделили, аз все още го обичам. Вярвам в доброто у хората. Сега няма да правя опити да се съберем, защото знам, че е рано, но аз вярвам в доброто у хората. Наблюдавам какво прави и какви избори ще вземе…“

Снимки: bgaa.bg

Може да харесате още...